Ogi 23

•

Музикалният плакат - Ogi 23

Среща с Ангел Ангелов

1.Кои са Оги 23 и какво послание изпращат те на своите слушатели?

Кои са Оги 23? Аз съм Ангел, пиша текстовете, пея и свиря на бас китара, Косьо – с него заедно правим музиката, по-често даже той я прави предимно, свири на китара, също пее, и Макси е на барабани почти от самото начало с нас, а пък ние сме от 16 или 17 години заедно. И така, едни деца сме, които успяха да поддържат една своя детска мечта жива толкова години.
За мен посланието винаги е било важно да бъде нещо различно от това, което другите казват, да си покажем света през нашите очи, които често са възприемани за някакви супер розови и детски, което е въпрос на възприятие. Но най-много ми се отдава това, да пресъздавам някакви забавни моменти и да ги превръщам в послания, и да пеем и да пишем за любов.

2.Ако трябва да определите музиката си в чувства, кои ще бъдат те?

Много готин въпрос. Със сигурност любов и щастие, и някъде бих вметнал една нотка на тъга, може би на бунтарство също, ако бунтарството може да се определи като чувство, то е породено по-скоро от някакъв тип разочарование според мен, така че това е някакъв такъв микс, но със сигурност на повърхността това което изкарваме не е само тон нали. Защото като седнеш да пишеш...ти като седнеш да рисуваш, то излиза едно, ти си мислиш за хиляди други неща и емоции, и ги слагаш в това, независимо дали ги пречупваш през някаква призма, която ги обръща на 180 градуса, това което ти влагаш, но нещата не винаги са такива каквито изглеждат.

3.Смятате ли, че визуалните изкуства ви помагат по-ясно да изразявате тези послания?

Да, със сигурност, тъй като аз самият съм бил на първата обложка, всъщност всичките обложки горе-долу аз съм ги измислил, първата съм я направил на фотошоп, като съм бил 2 курс, примерно. Втората я измислихме заедно с едни приятели от едно криейтив студио, тя е едно измерение, имаше една книжка с някаква концепция, че е филмова, тя беше в DVD обложка. Третата също си има концепция. Така че със сигурност да, смятам че колкото по-дълбоко бърка един артист, толкова по-добро нещо ще извади. И изкуството затова има различни измерения, и на колкото повече измерения можеш да се отдадеш, толкова по-добър ти ще бъдеш в сферата, в която ти си избрал.
Старали сме се да имаме някакво разнообразие в нещата, които издаваме и да са помислени, да е вложен труд и да ни е готино като го направим.

4.Има ли място за музикалния плакат днес?

Мен винаги ме е кефело. Дали има място в живота на хората, потребителите, на феновете..това вече не съм се сещал, може би е някак странно да си сложиш в стаята плакат на някой, който ако излезеш през ден на Витошка и ще го срещнеш. Може би това по някакъв начин ни влияе. България е много малка и това някакси прави нашия пазар много по-странен, и крив. Но от артистична гледна точка, за мен плакатът е нещо абсолютно задължително.

5.Как смятате, че трябва да изглежда един музикален плакат?

Нашата група стартира от пънк рок, така че там в нашата ниша, в този стил, е супер прието да са даже по-скоро рисувани плакатите. Предимно по това което гледам, хората от нашия стил музика не обичат да си слагат лицето на плакатите. Ние по едно време бяхме доста известни и си казахме „Добре, айде ще се сложим на някакъв плакат“, но по-скоро ми е малко самоцелно, от друга страна пък за 17 години физиономията ми е съвсем друга, така че не може да ползваш една и съща снимка, пък нали ако отиваш в някоя медия ти трябва снимка, така че има място и за двете, но аз много се кефя на илюстрации, и се кефя на странни, по шантави, по-арт неща. Кефя се и на комикси, разбира се, бих се изобразил себе си като някакъв комикс герой.

6.Ако музиката е вдъхновение за художниците, музикантите вдъхновяват ли се от визуалните изкуства?

Аз лично да, аз се кефя. Далеч не съм задълбал, колкото в музиката, но определено обръщам внимание на това, което ми се поднася. Когато пътувам например, ще видя каквото има наоколо, ходил съм и на графити турове из Европа, ходил съм и по музеи, и самият аз съм се опитвал да рисувам...Купих си биографията на Пикасо и това беше най-сложната книга, която съм чел, защото е супер тежка терминологично, но беше супер интересна. Никога няма да забравя как той започва да си купува африкански фигурки от битак в Париж и всъщност се обяснява че африканците винаги изобразяват това, от което най-много ги е страх и го затварят в скулптурата. И изречението, което никога няма да забравя е „И тогава нарисувах първата си екзорсистска картина“. И си казваш това е гениално, това е съвсем друг поглед, аз сядам и си гледам в облаците и почвам да си пиша някакви си свои неща, човекът влиза в другия свят, изважда каквото му трябва и го слага в своя свят.