Vrani Volosa

•

Музикалният плакат - Vrani Volosa

Среща с Христо Красимиров

1.Кои са Vrani Volosa и какво послание изпращат те на своите слушатели?

Ние сме стара група, от 18 години. Започнахме като едноличен проект, аз си го правех сам всичко, и после се присъединиха други хора, и стана банда, почнахме да правим концерти, турнета – България, Европа...Имаме три издадени албума, едно DVD. Сега подготвяме нов албум, който ще излезе в края на годината.
Относно лириките...може би ще започна с музиката – музиката е епичен метъл, по-дълги парчета, повече се разпостира композицията, както в едно музикално произведение.
В първия албум доста история е намесена, във втория вече лични неща са преплетени с актуални събития, и като цяло следвам това във всичките ни парчета оттам нататък. Третият ни албум е концептуален, там имаме герой, на когото му се случват някакви неща в морето – морска история е, но са вплетени много лични неща, свързани с мен, с другите колеги от групата, и аз съм решил че това е много готино да скривам такива лични събития в някаква фикция. Когато четеш текстовете, винаги трябва да знаеш, че има нещо скрито.

2.Ако трябва да определите музиката си в чувства, кои ще бъдат те?

Мрачна, меланхолична, усеща се тъга... Парчетата не са жизнерадостни, даже напротив, но не са и агресивни, не са брутални, въпреки че е метъл. По-скоро една меланхолия има. Имаме доста меланхолични инструментали, доста тъжни пасажи, минорни тоналности се ползват. В новия ни албум особено много се усеща това нещо. Иначе първият албум е по-тежък, и въпреки всичко пак не звучи агресивно. Музиката ни е пространствена и меланхолична.

3.Ако трябва да изберете една песен, която да представи цялото ви творчество, коя е тя?

„Слънце“.

4.Смятате ли че всъщност визуалните изкуства ви помагат по-ясно да изразявате тези послания?

Да. Аз лично съм се занимавал много дълго време с рамкиране на картини, и съм много навътре в този занаят, изобразителното изкуство и занаятите свързани с него. Обичам живопис, графика, плакати. И съм рамкирал много различни неща,и някакси естествено дойде тази връзка между музиката и арт-а. На първия ни албум обложката е рисувана от Емил Сапаревски, който е тату артист в София, той прави много акварели също така. Това беше първият ни сблъсък, колаборация, с човек който рисува. За албума имахме идея за ороборос, но той е ирландски като символ – змия, която си хапе опашката, само че ние направихме 3 змии, защото на нас пък ни хареса числото 3 край текстовете в албума, и нарисуваха 3 змии които си хапят опашките и по средата имаше едно стилизирано V от Vrani Volosa. Втората ни обложка пък е фотография, отново на Сапаревски. Фотографирана е вратата на Александър Невски, което също е много интересно, защото неговата идея беше да имаме А5 формат дизайн на обложката и да се отваря, и да е все едно отваряш врата към един нов свят, това беше идеята на тоя арт. После DVD-то е украшения от различни места в София, пак е фотография – микс медия, манипулирана е след фотографията. И последния албум е рисувана обложката, има фар, море, остров, облаци...Основната част е рисувана с молив, след това е мината с различни дебелини маркери, като облаците са изцяло с точки, няма контури. И много ме кефи тоя човек, Никола Петрас прави обложката, с него работим по дизайна на магазина (Nosferatu), той ги рисува нещата. След това има вече дигитална обработка, предпечат, което си е специфична обработка за финалния продукт, в случая обложката, ние направихме digibook с дебели корици, защото така искахме и съответно в печатницата трябваше да подготвим файловете, и всяка една картинка е рязана по отделно и се е наслагвала, за да може в печата да изглежда още по-добре. Там имахме златен печат на места... И с този човек продължаваме да работим, Никола Петрас, той ще нарисува и новата обложка и ще направи предпечата, защото това е много важно, когато правиш такъв тип продукт, трябва да си наясно.
Относно плакатите, сме работили с много артисти, Сапаревски преди ни правеше основно плакатите, включително и аз съм правил някои плакати на ръка, и после понеже нямахме много доходи, на ксерокс ги размножавахме. Така беше, нямахме пари в началото за такива работи. После минахме на по-хубави хартии, на хубави файлове...Имали сме и рисувани неща, и фотографии, и колажи...Николета Виденова ни е правила плакат, Станислава Стаматова ни е правила плакат, интересна микс медия, все млади хора. Мисля, че арт-ът е много важен. Ако погледнеш в рока, групи като Mastodon и Metallica много пари влагат в постери. Постерите са на много високо ниво. Нашият Дидо Пешев прави плакати за сума ти групи, и виждаш колко е важно, ние също смятаме, че е важно. Последните ни плакати с Никола особено съм много доволен как се получиха, защото ние сме много близки хора, той ни разбира, харесва музиката, и това е много важно – колаборацията между две изкуства, в случая усещаш, че има един чудесен дует, едно допълване. Както примерно Iron Maiden на времето си работеха само с Дерек Ригс, той им рисуваше целия арт на Maiden. Но в днешно време хубаво е да колаборираш, дадена идея се получава добре с даден артист, така че ще видим за напред как ще е, но за сега с Никола си работим.

6.Смятате ли че музикалният плакат има смисъл и стойност днес?

Смятам, че има смисъл. Много хора смятат, че ние вече живеем в дигиталната ера, и смятат, че принтираният плакат не работи толкова добре, но не е съвсем така. Все пак размерът е съвсем различен – билбордовете например, тия неща и навън съществуват, и в заведения, има специални места в клубовете в които се поставят и тази медия е важна. Плакатът за мен си остава съвременно средство за реклама, все още, независимо че живеем в дигиталната ера.

7.Как трябва да изглежда един музикален плакат според вас?

Ние имаме доста рисувани плакати, имаме и фотографии, аз лично не харесвам плакати с бандата. Харесвам някакъв арт. И от една страна той репрезентира художника или фотографа, от друга страна трябва да работи за нас, и примерно в нашия случай ние ги базираме нещата на основния art board, тоест темата на предния ни албум например беше морска, и повечето ни плакати бяха на морска тематика. Имахме няколко много хубави постера за предишните ни концерти. Ако някой ще работи за нас, ние ще имаме изискване да е подчинено на темата.

8. Ако музиката е вдъхновение за много художници, музикантите вдъхновяват ли се от художниците например, и от другите изкуства в цялост?

И обратното го има, да, със сигурност. Аз много харесвам класически холандски художници. Много ме кефи детайла в тях – холандския реализъм, руския реализъм, адски много си падам. Мога гледайки някаква картина, да хвана китарата и да рисувам с музика. От руските художници много харесвам Шишкин, защото в момента много ми пасва, на новия албум и на това какво се случва. И гледайки пейзажите на Шишкин много се вдъхновявам, мога да свиря чисто визуално. То е същото като да отидеш сред природата, само че в случая природата е през призмата на човек, той я е пречупил през своите очи, съзнание и ръка с маслата, боята, четки, платна... Има такива художници, които мога да гледам с часове и да звучи тук нещо.
В момента повечето хора се надъхват от филми или някакви такива задвижени изображения. Не смятам, че статичното изображение работи по-малко, напротив.